Учителят е буквичката първа,

изписана накриво в тесен ред.

Но ето: дума става,… мисъл…Тръгва

да търси истини – по-смело и напред.

Учителят е точица едничка –

началото на хиляди лъчи.

Звездата – не далечнa, не самичка,

а грейналата в детските очи.

Учителят е четка и боички.

Дарява с цвят не листи, а съдби.

В картини вижда имената – всички,

но в най-прекрасни, чисти и добри.

Учителят е нотичка игрива,

протегнала към другите ръка.

Тъй ражда се мелодия красива

и звънва чак до светлата дъга.

Учителят е географска карта,

разглеждана с любов и интерес,

надскочила и норми, и стандарти,

за да го има “утре” още днес.

Учителят…Той горд е. И изстрадал.

С ум, сила, вяра и сърце дарен.

И не защото е учител станал.

Защото за учител е роден.